Наследяване на имот при смърт на родител или съпруг

Кой наследява имота по закон

Ако няма завещание, наследяването става по Закона за наследството. Редът е следният:

• Деца и съпруг. Децата наследяват по равни части, а преживелият съпруг получава част, равна на тази на всяко дете. Осиновените деца се смятат за деца на починалия.
• Ако няма деца - родители и съпруг. Тогава съпругът получава половината от наследството, ако бракът е продължил по-малко от 10 години, и 2/3, ако е по-дълъг.
• Ако няма деца и родители, наследяват братята и сестрите (заедно със съпруга, ако има такъв), а след тях и по-далечни роднини.
• Ако съпругът е единственият наследник, той получава всичко.

Наследството се „открива“ в момента на смъртта, в последното местожителство на починалия. Оттам започват да текат и сроковете, за които пишем по-долу.

При смърт на съпруг: първо се дели семейната половина

Тук хората най-често се объркват. Ако жилището е купено по време на брака, то обикновено е съпружеска имуществена общност (СИО), независимо на чие име е записано. При смърт на единия съпруг общността се прекратява и дяловете са равни - половината от имота принадлежи на преживелия съпруг по право, а не по наследство.

По наследство се разпределя само другата половина. Пример: съпруг и две деца. Преживелият съпруг запазва своята 1/2, а останалата 1/2 се дели на трима. Така съпругът става собственик на 2/3 от жилището, а всяко дете на 1/6.

Ако имотът е бил само на починалия (купен преди брака, получен по наследство или дарение), целият имот влиза в наследството. Конкретното разпределение зависи от документите и от брачния режим, затова при съмнение е добре да се направи проверка, преди да се подписва каквото и да е.

Удостоверение за наследници, приемане и отказ

Удостоверението за наследници е документът, който показва кои са законните наследници. Издава се от общинската администрация въз основа на регистъра на населението (в София - от районната администрация по последния адрес на починалия). То е нужно почти навсякъде: в банката, при нотариуса, в общината и при делба.

Наследството се придобива, когато бъде прието. Приемането може да стане с писмено заявление до районния съд или с действия, които недвусмислено показват, че приемате (например продавате или ползвате имота като свой). Наследниците отговарят и за дълговете на починалия според своя дял.

Затова има още две възможности: - Приемане по опис. Отговаряте за дълговете само до стойността на полученото. Заявява се пред районния съд в 3-месечен срок от узнаването, който съдът може да удължи с още до три месеца. - Отказ. Подава се писмено до районния съд и се вписва в особена книга. Ако се откажете, не получавате нито имота, нито дълговете.

Ако подозирате, че има кредити или задължения, говорете с адвокат, преди да направите каквото и да е с имота.

Данъчна декларация за имот по наследство и данък наследство

В 6-месечен срок от смъртта наследниците подават декларация в общината по последното местожителство на починалия. В нея се посочва наследственото имущество по вид, местонахождение и оценка. Декларацията, подадена в срок от един наследник, ползва и останалите. В същия срок се подава и декларацията за годишния данък върху наследения имот.

Данък наследство не плащат преживелият съпруг и наследниците по права линия - деца, внуци, родители. За останалите законът определя граници, а конкретната ставка се определя от всяка община: - братя, сестри и техните деца - от 0,4 до 0,8 %; - всички други наследници - от 3,3 до 6,6 %.

Данъкът се дължи само за наследствен дял над 250 000 лв. (около 127 823 евро по фиксирания курс) и се изчислява за всеки наследник поотделно. Точните ставки за София са в наредбата на Столичния общински съвет.

Нотариален акт за наследствен имот: кога е нужен и какво струва

Наследниците стават собственици и без нов нотариален акт. Документът за собственост на починалия плюс удостоверението за наследници по принцип са достатъчни. Много наследници все пак си вадят констативен нотариален акт, защото той показва ясно кой какво притежава и по-късно улеснява продажбата, ипотеката или банката на купувача.

Обикновено нотариусът иска: - документа за собственост на наследодателя (нотариален акт, договор и др.); - удостоверение за наследници; - удостоверение за данъчна оценка от общината; - скица или схема на имота от кадастъра; - лична карта на заявителя.

Нотариусът може да поиска и други документи според случая. Цената се формира от нотариалната такса по тарифата, изчислена върху стойността на имота, и таксата за вписване в Агенцията по вписванията. Точната сума зависи от оценката, затова е най-сигурно да попитате нотариуса предварително.

Продажба на наследен имот и делба между наследниците

Когато наследниците са няколко, имотът е съсобствен. За да се продаде целият имот, трябва да подпишат всички (лично или чрез пълномощник с нотариално заверено пълномощно). Един наследник може да продаде само своята идеална част, но преди това трябва да я предложи на останалите съсобственици при същите условия. Ако някой е бил заобиколен, той може да изкупи частта по съдебен ред в двумесечен срок от продажбата.

Когато няма съгласие, всеки наследник може да поиска делба. Тя е два вида: - Доброволна. Наследниците се договарят кой какво взема и сключват договор за делба при нотариус. Това е по-бързият и по-евтин път. - Съдебна. Подава се молба до районния съд. Ако имотът не може да се подели удобно (например един апартамент и трима наследници), съдът може да го постави в дял на един от тях срещу парично изравняване или да го изнесе на публична продан.

Искът за делба не се погасява с давност. Добрата новина е, че доходът от продажба на наследен имот не се облага с данък върху доходите.

Как помагаме

Помагаме на наследниците да съберат нужните документи, да проверят състоянието на имота и да преценят дали първо да се изкара нотариален акт, или може директно да се продава. Когато наследниците са няколко, организираме срещите и подготовката, така че всички да подпишат при нотариуса. При спорове и съдебна делба ви свързваме с юрист, с когото работим.

Често задавани въпроси